vera’s blog

март 28, 2008

Пешеходците и … хората?

Публикувано в: Зона за пешеходци — verasim @ 11:06 am
Tags: , ,

Няма да ми е за първи път да пиша на тази тема. Дори си мисля, че съм я дъвчила предостатъчно. Обаче… Всеки път като прочета статистиката за загиналите през изминалото денонощие и в устата ми започва силно да нагарча. Не, не е от кафето. А по-сокро от безотговорността, благодарение на коята хората губят живота си по един изключително безсмислен начин.

От известно време в главата ми се върти една безумна идея – защо след като има изпит за шофьори, няма и изпит за пешеходци? Само се огледайте и вижте как един средностатистичски пешеходец пресича улицата? Все едно е поне брат/сестра на Дънкан Маклауд (онзи безсмъртния, дето го изигра Кристоф Ламбер).

Наистина не разбирам. Хората са си го измислили. Има си правилник. Има си пешеходни пътеки. Има подлези. Има и светофари. Защо насила се опитват да се пребият? 

Хм. Правилникът. Адски много ме дразни моментът, че пешеходецът никога не е винвен. Случка. Любимите ми 5 кюшета в центъра на София. Кюшето на Патриарха със Скобелев в тясната му част, дето е в посока тунела на НДК. Чудно място. Можеш да се нагледаш на всякакви безумия. Конкретният случай – стоя и чакам да ми светне зелено, за да пресека. До мен чака една дама. Тротоарчето явно й се видя тясно и тя мина половин метър встрани. Което вече я постави на платното. Зад гърба й останаха колите, идващи от Патриарха, на които точно в този велик момент им светна зелено за ляв завой. И те тръгнаха. Дамата бе застанала така, че към нея почти нямаше видимост. В резултат на това секунди след зеления сигнал, тя бе покосена от едно такси. Шофьорът се хвана за главата, а тя му се развика.

Втори случай. Бул. Васил Левски в посока Попа. Малко преди него. Вали сняг. Време от деня – малко след 12 на обед. Задръстрания страшни. Всички са изнервени. Подминаваме един светофар. В този момент от тротоара изскача един господин и тръгва да пресича. На 50 от пешеходна пътека. Движението и в двете посоки е натоварено. Той застава на средата на булеварда и започва да се кара на колите, които го подминават, че не са спрели, за да може той да пресече.

Ще ме прощават всички пешеходци, които си спазват правилата, ама не може така. За да изискваш да се съобразяват с теб, трябва и ти да се съобразяваш с околните. Не може да пресичаш като пълен идиот и след това да се окаже, че не носиш никаква вина.

И още нещо, за да ми олекне съвсем на душата. Уважаеми пенсионери, които сте поели грижата за своите внуци! Моля Ви! Не, умолявам Ви! Когато сте заедно с невръстните наследници, пресичайте правилно! Защото те са като попивателни и копират всяко Ваше действие. И утре, когато станат достатъчно големи, за да ходят на училище сами, те ще пресичат по начина, по който са видели от Вас. А нали Ви е ясно, че пресичането по диагонал на улицата без да се огледате предварително и без да си давате много труд да побързате, е една чудесна предпоставка за ПТП с МПС? За което ще сте виновни Вие.

 Благодаря Ви за вниманието.

No Comments Yet »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Блог в WordPress.com.