Парчетии

Пекна едно слънце и стана тя каквато стана. Чудно! Лошото на хубавото време е, че с повишаване на градусите, намалява желанието за работа. Май на това му се викаше обратна зависимост. Или не? Да не се опитвам да се правя на умна. И без това не ми се отдава.

 

Никога не съм харесвала момента с работните съботи. То е ясно, че в повечето случаи седенето в офиса е за отбиване на номера, но пак си е работен ден. Ставаш рано, пътуваш до работа, цъклиш се цял ден в монитора и имитираш усилена дейност. Глупости на търкалета. Губене на време. И какво става? Будиш се в неделя сутринта, пиеш кафе с искрено удоволствие, чудиш се как да изкараш единствения си почивен ден и в един момент, без ни най-малко да се усетиш, станало време да се чудиш с какво да ходиш на работа следващия ден. Хамава история.

 

Вечерта след работната събота се отдадох на културни мероприятия и се отправих към Археологическия музей. Успях да разгледам само първият етаж. Отидохме малко късничко и вече не пускаха нагоре. Здраве да е. Ще отида пак. Има още какво да се желае. Очаквах повече. И аз не знам защо.

 

Нещо не мога да спя напоследък. Със заспиването нямам почти никакъв проблем. Лягам и последното нещо, което си спомням е как нагласям телевизора да се изключи след половин час. Обаче като се ококоря към 5:30 направо ми иде да стана и да убия някой. Препоръчаха ми да чета Евангелието. Не мисля, че ще е много удачно.

 

Започвам да се пристрастявам леко към Средновековието. И то в частта му, дето се отнася за България. Купих си две книжки и сега съм подхванала да чета едната. Не знаех, че докъм 520 г. готите са млатили българите като брашнени чували. Простете  грубия ми изказ. И са ни бъркали много сериозно с хуните. Тази вечер мисля да се потопя в сюжета на Стара България. Кубрат и прочие. Онзи ден се похвалих на юристката, дето ми е другарче по стая в офиса, каква книжна инвестиция съм направила и тя ме погледна странно. Не е много обичайно човек да се ентусиазира на тема български ханове, ама какво да направя като ме влече.

 

На моста на НДК откриха поредната изложба. Пак снимки отвисоко. Само дето този път са на България. Браво. Тези дни мисля да отида да я видя. Не може то така. Дано да уцеля тълпа, която уважава малко повече личното пространство на хората.

 

Планирала съм и поредното посещение на театър. Ех, другарю, добре, че сте Вие, че да има кой да ме ръчка да ходя на подобни неща! Мерсииииии!

 

Получих покана за сватбата на много добър приятел. Обичат се хората. Не, тя не е бременна. Все още има и такива случаи. Колкото и странно да изглежда. Ще се съберем да ги бракуваме, па ще се повеселим на воля. Ние знаем как.

 

Като казах бременна та се сетих какъв бейби бум има тая година. Чакаме 4 засега. Откриваме сезона на 1.07. Племенничката ми (мома ще е J ) я чакаме да се появи края на август. Вече проявява характер. То няма и как иначе. С такива гени…

 

Музата ми си е взела отпуска. Гадта мръсна само чака да свърши зимата и веднага забегва нанякъде. Ще трябва да й издърпам ушите следващия път като я видя.

 

Пешеходците и … хората?

Няма да ми е за първи път да пиша на тази тема. Дори си мисля, че съм я дъвчила предостатъчно. Обаче… Всеки път като прочета статистиката за загиналите през изминалото денонощие и в устата ми започва силно да нагарча. Не, не е от кафето. А по-сокро от безотговорността, благодарение на коята хората губят живота си по един изключително безсмислен начин.

От известно време в главата ми се върти една безумна идея – защо след като има изпит за шофьори, няма и изпит за пешеходци? Само се огледайте и вижте как един средностатистичски пешеходец пресича улицата? Все едно е поне брат/сестра на Дънкан Маклауд (онзи безсмъртния, дето го изигра Кристоф Ламбер).

Наистина не разбирам. Хората са си го измислили. Има си правилник. Има си пешеходни пътеки. Има подлези. Има и светофари. Защо насила се опитват да се пребият? 

Хм. Правилникът. Адски много ме дразни моментът, че пешеходецът никога не е винвен. Случка. Любимите ми 5 кюшета в центъра на София. Кюшето на Патриарха със Скобелев в тясната му част, дето е в посока тунела на НДК. Чудно място. Можеш да се нагледаш на всякакви безумия. Конкретният случай – стоя и чакам да ми светне зелено, за да пресека. До мен чака една дама. Тротоарчето явно й се видя тясно и тя мина половин метър встрани. Което вече я постави на платното. Зад гърба й останаха колите, идващи от Патриарха, на които точно в този велик момент им светна зелено за ляв завой. И те тръгнаха. Дамата бе застанала така, че към нея почти нямаше видимост. В резултат на това секунди след зеления сигнал, тя бе покосена от едно такси. Шофьорът се хвана за главата, а тя му се развика.

Втори случай. Бул. Васил Левски в посока Попа. Малко преди него. Вали сняг. Време от деня – малко след 12 на обед. Задръстрания страшни. Всички са изнервени. Подминаваме един светофар. В този момент от тротоара изскача един господин и тръгва да пресича. На 50 от пешеходна пътека. Движението и в двете посоки е натоварено. Той застава на средата на булеварда и започва да се кара на колите, които го подминават, че не са спрели, за да може той да пресече.

Ще ме прощават всички пешеходци, които си спазват правилата, ама не може така. За да изискваш да се съобразяват с теб, трябва и ти да се съобразяваш с околните. Не може да пресичаш като пълен идиот и след това да се окаже, че не носиш никаква вина.

И още нещо, за да ми олекне съвсем на душата. Уважаеми пенсионери, които сте поели грижата за своите внуци! Моля Ви! Не, умолявам Ви! Когато сте заедно с невръстните наследници, пресичайте правилно! Защото те са като попивателни и копират всяко Ваше действие. И утре, когато станат достатъчно големи, за да ходят на училище сами, те ще пресичат по начина, по който са видели от Вас. А нали Ви е ясно, че пресичането по диагонал на улицата без да се огледате предварително и без да си давате много труд да побързате, е една чудесна предпоставка за ПТП с МПС? За което ще сте виновни Вие.

 Благодаря Ви за вниманието.